Aug 16, 2007, 2:59 PM

Къде ще идеш без морето?

  Poetry
1K 0 4
Къде ще идеш  без морето,
без чайките  и вечния им вик,
коя звезда по пътя ще ти свети -
нали остава фара тук?
По улици, бездомна, ще се скиташ,
 сама ще вдигаш своя ешафод,
а вечер ще сънуваш пак вълните
и рибите с немия им зов.
Така ще съхнеш, тихо ще угасваш
далече от морето и Бургас,
далеч от всичко, що за теб е свято,
дори от собственото твое "Аз".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тами,привет,мила
    Прекрасен стих!
    Поздрав и прегръдка!
  • Чудесно!!!
  • Аплодисменти!!!
  • Ех, че хубаво си го казала , мисля вие родените до морето се сраствате с него,обичате го повече от всичко, сигурни сте до него.Както аз погледна ли на юг- Родопите, на другата страна - Балкана, аз върху тепетата и затова обичам моето място.Разбъбрих се, защото те нямаше и си ми домиляла.Целувка, Таничка.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...