Отдавна мойта муза е заспала
под купола на пъстрия живот.
А съвестта пред мелница е спряла,
да бъда или не аз Дон Кихот.
Нахапан от беззъби помияри,
безветрието стиска ми ръце.
Упойка са ми лютите цигари
и примерът на силните мъже.
Студът се впива в здравото ми тяло.
Ах, как ми липсват слънчеви стрели.
Аз бавно приближавам към началото,
в което музата ми ще се появи. ...