Къде си, Поезийо
... а може би защото ветровете
вършеещи над земното ни кралство
са най-свободните от всичките поети,
презиращи гравитационното богатство,
за нас са най-невидимите силуети...
*****
Когато вятър гали сетивата
дали не ни нашепва вечна ода,
която чува се единствено с душата,
че глухи са ушите без изгода?
Когато буря кърши бясно клони,
дали не е скрит в нея стих епичен,
но свити зад сърдечните си брони
не чуваме нии този зов първичен?
Когато ураган громи топовен
дали не е глас, искащ да е чут,
от него, от човека, в гроб бетонен,
роб на егото и смъртоносният барут?
*****
... и слушам вятъра как до стъклото мърка
докато съм затворник в празна стая.
Какво ли ми говори там, отвънка?
Но страх ме е... прозореца да му отворя...
(И точно този страх... ще ме побърка...)
23.09.2018.
Георги Каменов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Каменов Все права защищены
