mislitel (Георги Каменов)
1139 11042
10.07.2019 г., 10:45 ч.

Къде си, Поезийо 

  Поезия » Философска, Друга
410 3 28

... а може би защото ветровете 

вършеещи над земното ни кралство

са най-свободните от всичките поети, 

презиращи гравитационното богатство, 

за нас са най-невидимите силуети...

 

          *****

 

Когато вятър гали сетивата 

дали не ни нашепва вечна ода, 

която чува се единствено с душата, 

че глухи са ушите без изгода? 

 

Когато буря кърши бясно клони, 

дали не е скрит в нея стих епичен, 

но свити зад сърдечните си брони

не чуваме нии този зов първичен? 

 

Когато ураган громи топовен

дали не е глас, искащ да е чут, 

от него, от човека, в гроб бетонен, 

роб на егото и смъртоносният барут? 

    

        *****

 

... и слушам вятъра как до стъклото мърка

докато съм затворник в празна стая. 

Какво ли ми говори там, отвънка? 

Но страх ме е... прозореца да му отворя... 

(И точно този страх... ще ме побърка...)

 

23.09.2018.

 

Георги Каменов

© Георги Каменов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • От мен тежка металическа ношт! Приятни кошмари, дами и господа!
  • Падам от смях 🤣
    Ми, то на групов секс замяза при толкова пуйети и пуйетеси 🤣🙃🤣
    ОфициалнУ - лека от мен 😋
  • тутурутууу... всички за вечерна проверка на плаца, Строй се!
    Лягайте и гасете ''педераса'' (това е плафона в спалното помещение) за НЕходилите в казарма.
  • Айде... по леглата, че съвсем превъртяхме и се оляхме 🤣
  • Заразно е - личи си... Цезарю... езарю...езерю... гейзерю (на мъдростта)!
  • Мене ме пере сачмата, затова още веднъж:
    Наздраве, здраве, аве... аве Цезарю 🤣🍷🤣
  • Хубаво нещо си е ехото - чуваш каквото си искаш! Като поезийята - пишеш и разбираш каквото си искаш!
    🍷
  • И ти ли изтрещя, Пепи... ами то с какъвто се събереш...
    ...бах туй ехо...
  • Ми, наздраве 🍹
    А всеки осмелил се да ни критикува, с малко лук и у фурната 🤣
  • Перевод! А ехото повтаря "перевод... перевод... пере... вод... водка... сельодка..."
  • * - край. Превод от руски''.

    Зная, Жорка. Пак моите майтапи.
  • какъв на цвят е конеца?
    п.п. Не ми отговаряй, че до утре не можем свърши.
  • Отидох си от онази тема, но ми замириса на кръв от коментара ти, та него и коментарах 🤣
    Добре е да завършим с усмивка.
    Конец* 🤣

    * - край. Превод от руски.
  • абе ти не си ли отиде вече...
  • Ааа, тук само с пера си вадим карантиите 🤣
    Разсмя ме, Димо, не издържах.
  • Айде вече да го забравим този случай. Нищо не е станало... щом не сме извадили брадвите да се изколим...
  • Димо, поднасянето и показването на грешките е казано с тон, в който се чете открита грубост.
    Но нали приключих, уж 🙃
    Айде, от втори дубъл ще е 😋
  • Блу, нищо обидно няма по принцип. Но аз имам някакъв вътрешен усет към хората. Авторката е от по-чувствителните - усетих го интуитивно. Може пък и да съм в грешка, ама... едва ли.
  • Аз приключвам темата.
    Безсмислено е 😊
    Хубава вечер, Блу, и да не се сърдиш.
    Спорих заради принципни неща, не за да се драча с някого целово.
  • Според мен в днешния коментар нямаше нищо некоректно и обидно, за разлика от предишни коментари свързани с глобалната политика.
  • От коректното показване, има, лично аз съм благодарен на това. Помогнало ми е определено!
    Но влиза ли в пределите на думата коректност, примерно... този, дал старт на този дебат?
    Моля те, отговари ми...
    Защото за мен е далеч от тава.
    И лично съм получавал мнооого десетки подобни и публично, и на лични през годините.
    И познавам ефекта им, който хич не е градивен.
  • Тоест има полза от показване на грешките.
  • Мислителю, точно тук, даже за коментарите има изискване да са грамотно написани... Талант не се учи, но и всичко останало не се учи при неглижиране на грешките. Извинявам се на Нелси за спама.
    _____
    Блу, отговарям ти под моя творба, която нарочно избрах, защото се обръщаш към мен, а аз вече се оттеглих от там.
    Добре, ще ти дам ел пример - до 8 клас учителят ми по бел и лит не преподаваше уроци, а разказваше вицове и прочие...
    След това... да кажем, че развивах толкова добре темите и прочие, че бях пълен отличник, но... преподаващата ми изрично каза, че въобще не гледа правописа в моите неща - без да скромнича, ще кажа думите и грубо.
    - Толкова добри и оригинални разработки не била срещала през цялата си към 30 годишна кариера...
    Е, дадох реален пример - а кажи ми, как да съм добре с граматиката???
    Научих се, да, но заради подобни нападки, но Много по-грозни няколко пъти почти препратих публикуването.
  • Ангелче, така е, поезията е това, което е, пък ние каквото ще да си говорим... Благодаря ти, много красив коментар!
    Ничка, буквално настръхнах, докато четох думите ти. Първо Дани сякаш надникна в душата ми, и в душата на този стих, но ти направо го разчете до последната запетая... Абсолютно всяко твое обяснение пасва на 100% на вплетеното от мен в стихотворението. Такъв дълбок анализ и толкова проникновен...
    Благодаря, приятелю!
  • Ветровете са неизменна сила, символ на стихията, на безстрашието, но и помитане, отвяване на безсилието и страховете човешки!
    Защо ветровете са свободни, от всички поети?
    Защото свободата тук играе специална роля, става въпрос за независимостта, за разчупване на догмите и закостенелите ограничители човешки!
    Защото поезията не се класифицира, не се гадае, не се наизустявя , тя е свободен електрон, без връзки, които да и прикрепяват към електричен заряд!
    Защото тя е спонтанност, тя идва като вятъра, навява в съзнанието образи и ги изтласква, в мисловната, емоционална верига!
    А след това се появява окото на мастилото, което вижда и открива тези обекти на съзнанието!
    Прозорците, са страховете от възприятието, от отхвърлянето, от несигурното!
    Също откривам и призив, към егото, към заслепяването, издигането на пиедестал на "Аза"!
    Прозорците също говорят, за тези страхове, дали човек може да попадне в този водовъртеж на егоистичната, грандоманска рамка!
    Браво Гош!
  • Дани, твоят коментар тотално ме разби! Обхваща цялостно всичко това, което аз, като автор, съм вложил при написването на този стих! Обожавам да откривам в коментарите си мои неща, погледнати от странична гледна точка, какви мисли и послания в чуждите очи провокират, но много рядко е да срешна, токова близка картина до моята. Сякаш си прочела творбата през призмата на моя поглед...
    Мариела, и твоето включване е много пълнокръвно и откровено! И думите ти са мъдри, както има един лаф - Което си е така, си е така.
    Пепи, стихчето ти ме усмихна и позамисли, защото под закачлива форма, казваш някои истини.
    Трогнахте ме, дами, с присъствието си тук! Благодаря ви от цялото си сърце!
  • Объркаха се веч нещата,
    откакто някой сбърка двата щата,
    поезията сега търси
    в раздел "войни"! 😅!
    А портретът на поета
    си виси напето,
    сърпът лунен в очакване
    през прозореца наднича,
    закопнял безгравитациооно
    думи наредени в римички да срича...
  • Гравитацията си е гравитация! И колкото и да се стараем да излезем извън човешкото, то винаги ще ни дърпа. Поезия е навсякъде около нас и над нас, а ние сричаме, сричаме...
Предложения
: ??:??