Къде си, Поезийо
... а може би защото ветровете
вършеещи над земното ни кралство
са най-свободните от всичките поети,
презиращи гравитационното богатство,
за нас са най-невидимите силуети...
*****
Когато вятър гали сетивата
дали не ни нашепва вечна ода,
която чува се единствено с душата,
че глухи са ушите без изгода?
Когато буря кърши бясно клони,
дали не е скрит в нея стих епичен,
но свити зад сърдечните си брони
не чуваме нии този зов първичен?
Когато ураган громи топовен
дали не е глас, искащ да е чут,
от него, от човека, в гроб бетонен,
роб на егото и смъртоносният барут?
*****
... и слушам вятъра как до стъклото мърка
докато съм затворник в празна стая.
Какво ли ми говори там, отвънка?
Но страх ме е... прозореца да му отворя...
(И точно този страх... ще ме побърка...)
23.09.2018.
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
