Къде заровена е добротата

29 июл. 2013 г., 23:29

Поэзия » Философская

673 0 4

Планетите ми предвещават -

нещо хубаво ще ти се случи,

като наивник им повярвах,

работа и живея, и не ми е скучно.

Не ми е скучно - дар имам от съдбата,

умът ми вечно да е неспокоен,

сърцето ми да бие с пулса на земята,

когато трябва - да бъда непокорна,

с моите риторични въпроси,

къде заровена е добротата,

нали човекът разум носи...

И съм бездумна, и съм сиротна...

Сиротна, но раменете ми са яки,

не вярвам, че светът е лош и илюзорен,

знам, бяла лястовица някога ще кацне,

томахавката си само да заровим.