Къде заровена е добротата
Планетите ми предвещават -
нещо хубаво ще ти се случи,
като наивник им повярвах,
работа и живея, и не ми е скучно.
Не ми е скучно - дар имам от съдбата,
умът ми вечно да е неспокоен,
сърцето ми да бие с пулса на земята,
когато трябва - да бъда непокорна,
с моите риторични въпроси,
къде заровена е добротата,
нали човекът разум носи...
И съм бездумна, и съм сиротна...
Сиротна, но раменете ми са яки,
не вярвам, че светът е лош и илюзорен,
знам, бяла лястовица някога ще кацне,
томахавката си само да заровим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
