9 сент. 2014 г., 18:03

Къде зимува лятото?

765 0 7

Лятото мина, някак край мене.

Мерна се само - цветна картина.

(Август побави се, малко смутено,

после след другите взе си замина.)

Днес го подреждам в пъстро албумче -

мидички, пясък и сухи цветя,

картички морски и хиляди думи...

Как отлетя? Накъде отлетя?

Вчера ли беше, започна и свърши -

няколко месеца хилнато слънце.

Толкова много имах да върша,

все да намине го врънках...

Ето, че някак си то ме подмина.

Кратко ли беше или го разкарах?

Само албумче, преди да замине,

то ми подаде като подарък.


Радост Даскалова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Даскалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво, Радост!Защо не го хвана за опашката– лятото, де!
  • Сезоните в обратната посока
    покрай прозореца на влака прелетяват.
    Седим си във купето на живота
    и време има само да помахаме...
    (И може би с мечтите да въздъхнем)
    "Къде си младост, ръчната спирачка
    нахално посред лятото да дръпнеш"
    А зимата? Тя нека да почака...
  • Вале, нищо подобно, хич не се навеждаме, а си седим във водата на брега и си събираме каквото морето донесе
    Седнàли, оти не можеме легнàли...
  • !!!
    Много мое усещане...
    И аз си гледам моето албумче... и чакам да дойде следващото
    И си мечтая....
    Благодаря ти за хубавия стих!!!
    ((( )))
  • Добре е, че поне ти е оставило едно албумче, Радост! На мен дори не ми се говори какво ми остави /не е за пред хора/.

    С благородна завист за албумчето и с поздрав за леко и игриво течащия стих!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...