18 янв. 2015 г., 13:36  

Където аз те чаках

699 0 4

Където аз те чаках

 

Ще закъснееш ли? Нищо, ще те чакам!

Ако е дълго, може да задряма.

А когато дойдеш - отключи вратата,

да, с онзи ключ единствено за двама.

 

Ще закъснееш ли? Нищо, че те няма!

Домът ми цял в очакване ще свети

и синът - пораснал, ще ми каже "мама",

защото с теб навек сме в него слети.

 

Ще закъснееш ли? Нищо! Ще си легна.

Ще кажа "Лека нощ!" на тебе също.

Сама в леглото - от спомен ще погледна

какво се случи с нас във тази къща.

 

Ще закъснееш ли? Нищо! Ще намеря

аз още сили да те чакам в мрака.

А когато дойдеш - сложена вечеря

ще срещнеш там, където аз те чаках!

ДТ©

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Съжалявам за неразбирането, въпрос на стилистика и тълкувание! Повторението след стиховата цезура е основната градивна ос на стихотворението и премахването или изменението й би срутило изцяло стиховата форма! Освен това, като смисъл то носи идеята - примирението, както вече отбелязах, е типичната женствена черта, характерна за пола и ролята на жената - раждаща и отглеждаща новия живот с цената на своя собствен!
  • Не е забележка,само малко предложение-от което почти се отказах(виж отново коментара) и не се отнася за строежа на стиха-къде го прочете? Пък и какво ли толкова съм си позволила.Но щом като настояваш-например това повтарящо се "нищо"-е малко дразнещо и в никакъв случай поетично-И накрая-знаеш ли?-ти развали всичко.
  • Благодаря, Мира! Стихотворението е наистина доста тъжно, но то цели да покаже една характерна женска, или дори - женствена, черта, която е особено важна не само за определянето на пола, но и за щастието на семейния живот! А от друга страна - когато аз си позволявам да правя забележки относно строежа на стиха, имам принципа да посочвам мястото на забележката и моето предложение за редакция!
  • Хубав стих.Харесах.Само че,знаеш ли,може би трябва още малко да го пипнеш тук-там,без да разваляш смисъла.Или пък може би-не.Така е спонтанен и искрен.Желая ти усмивки.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...