18.01.2015 г., 13:36  

Където аз те чаках

698 0 4

Където аз те чаках

 

Ще закъснееш ли? Нищо, ще те чакам!

Ако е дълго, може да задряма.

А когато дойдеш - отключи вратата,

да, с онзи ключ единствено за двама.

 

Ще закъснееш ли? Нищо, че те няма!

Домът ми цял в очакване ще свети

и синът - пораснал, ще ми каже "мама",

защото с теб навек сме в него слети.

 

Ще закъснееш ли? Нищо! Ще си легна.

Ще кажа "Лека нощ!" на тебе също.

Сама в леглото - от спомен ще погледна

какво се случи с нас във тази къща.

 

Ще закъснееш ли? Нищо! Ще намеря

аз още сили да те чакам в мрака.

А когато дойдеш - сложена вечеря

ще срещнеш там, където аз те чаках!

ДТ©

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Съжалявам за неразбирането, въпрос на стилистика и тълкувание! Повторението след стиховата цезура е основната градивна ос на стихотворението и премахването или изменението й би срутило изцяло стиховата форма! Освен това, като смисъл то носи идеята - примирението, както вече отбелязах, е типичната женствена черта, характерна за пола и ролята на жената - раждаща и отглеждаща новия живот с цената на своя собствен!
  • Не е забележка,само малко предложение-от което почти се отказах(виж отново коментара) и не се отнася за строежа на стиха-къде го прочете? Пък и какво ли толкова съм си позволила.Но щом като настояваш-например това повтарящо се "нищо"-е малко дразнещо и в никакъв случай поетично-И накрая-знаеш ли?-ти развали всичко.
  • Благодаря, Мира! Стихотворението е наистина доста тъжно, но то цели да покаже една характерна женска, или дори - женствена, черта, която е особено важна не само за определянето на пола, но и за щастието на семейния живот! А от друга страна - когато аз си позволявам да правя забележки относно строежа на стиха, имам принципа да посочвам мястото на забележката и моето предложение за редакция!
  • Хубав стих.Харесах.Само че,знаеш ли,може би трябва още малко да го пипнеш тук-там,без да разваляш смисъла.Или пък може би-не.Така е спонтанен и искрен.Желая ти усмивки.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...