18.01.2015 г., 13:36  

Където аз те чаках

694 0 4

Където аз те чаках

 

Ще закъснееш ли? Нищо, ще те чакам!

Ако е дълго, може да задряма.

А когато дойдеш - отключи вратата,

да, с онзи ключ единствено за двама.

 

Ще закъснееш ли? Нищо, че те няма!

Домът ми цял в очакване ще свети

и синът - пораснал, ще ми каже "мама",

защото с теб навек сме в него слети.

 

Ще закъснееш ли? Нищо! Ще си легна.

Ще кажа "Лека нощ!" на тебе също.

Сама в леглото - от спомен ще погледна

какво се случи с нас във тази къща.

 

Ще закъснееш ли? Нищо! Ще намеря

аз още сили да те чакам в мрака.

А когато дойдеш - сложена вечеря

ще срещнеш там, където аз те чаках!

ДТ©

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Съжалявам за неразбирането, въпрос на стилистика и тълкувание! Повторението след стиховата цезура е основната градивна ос на стихотворението и премахването или изменението й би срутило изцяло стиховата форма! Освен това, като смисъл то носи идеята - примирението, както вече отбелязах, е типичната женствена черта, характерна за пола и ролята на жената - раждаща и отглеждаща новия живот с цената на своя собствен!
  • Не е забележка,само малко предложение-от което почти се отказах(виж отново коментара) и не се отнася за строежа на стиха-къде го прочете? Пък и какво ли толкова съм си позволила.Но щом като настояваш-например това повтарящо се "нищо"-е малко дразнещо и в никакъв случай поетично-И накрая-знаеш ли?-ти развали всичко.
  • Благодаря, Мира! Стихотворението е наистина доста тъжно, но то цели да покаже една характерна женска, или дори - женствена, черта, която е особено важна не само за определянето на пола, но и за щастието на семейния живот! А от друга страна - когато аз си позволявам да правя забележки относно строежа на стиха, имам принципа да посочвам мястото на забележката и моето предложение за редакция!
  • Хубав стих.Харесах.Само че,знаеш ли,може би трябва още малко да го пипнеш тук-там,без да разваляш смисъла.Или пък може би-не.Така е спонтанен и искрен.Желая ти усмивки.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...