Jan 18, 2015, 1:36 PM  

Където аз те чаках

  Poetry
695 0 4

Където аз те чаках

 

Ще закъснееш ли? Нищо, ще те чакам!

Ако е дълго, може да задряма.

А когато дойдеш - отключи вратата,

да, с онзи ключ единствено за двама.

 

Ще закъснееш ли? Нищо, че те няма!

Домът ми цял в очакване ще свети

и синът - пораснал, ще ми каже "мама",

защото с теб навек сме в него слети.

 

Ще закъснееш ли? Нищо! Ще си легна.

Ще кажа "Лека нощ!" на тебе също.

Сама в леглото - от спомен ще погледна

какво се случи с нас във тази къща.

 

Ще закъснееш ли? Нищо! Ще намеря

аз още сили да те чакам в мрака.

А когато дойдеш - сложена вечеря

ще срещнеш там, където аз те чаках!

ДТ©

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Съжалявам за неразбирането, въпрос на стилистика и тълкувание! Повторението след стиховата цезура е основната градивна ос на стихотворението и премахването или изменението й би срутило изцяло стиховата форма! Освен това, като смисъл то носи идеята - примирението, както вече отбелязах, е типичната женствена черта, характерна за пола и ролята на жената - раждаща и отглеждаща новия живот с цената на своя собствен!
  • Не е забележка,само малко предложение-от което почти се отказах(виж отново коментара) и не се отнася за строежа на стиха-къде го прочете? Пък и какво ли толкова съм си позволила.Но щом като настояваш-например това повтарящо се "нищо"-е малко дразнещо и в никакъв случай поетично-И накрая-знаеш ли?-ти развали всичко.
  • Благодаря, Мира! Стихотворението е наистина доста тъжно, но то цели да покаже една характерна женска, или дори - женствена, черта, която е особено важна не само за определянето на пола, но и за щастието на семейния живот! А от друга страна - когато аз си позволявам да правя забележки относно строежа на стиха, имам принципа да посочвам мястото на забележката и моето предложение за редакция!
  • Хубав стих.Харесах.Само че,знаеш ли,може би трябва още малко да го пипнеш тук-там,без да разваляш смисъла.Или пък може би-не.Така е спонтанен и искрен.Желая ти усмивки.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...