Където е раят…
Където е раят…
(Не разбираме еднакво и ангелите, и дяволите…)
Рой искри изригват в златна слънчева заря…
Излиза светлина… и всички цветове променя…
От очите наднича загадъчна нежност…
(Да обуздавам ли немирното дяволско пламъче?!...)
Душата ми пак празнично стъкмена е.
И с топлота повеждам те… далече…
Защапуква блеснало обожание…
Частица споделена радост парва клепачите.
Отгърната страничка ново очарование
на тръпнещи късове стаява дъха…
Оздравителна прелест достига
сърцевината на чувството…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Петрова Все права защищены
