Където е раят…
Където е раят…
(Не разбираме еднакво и ангелите, и дяволите…)
Рой искри изригват в златна слънчева заря…
Излиза светлина… и всички цветове променя…
От очите наднича загадъчна нежност…
(Да обуздавам ли немирното дяволско пламъче?!...)
Душата ми пак празнично стъкмена е.
И с топлота повеждам те… далече…
Защапуква блеснало обожание…
Частица споделена радост парва клепачите.
Отгърната страничка ново очарование
на тръпнещи късове стаява дъха…
Оздравителна прелест достига
сърцевината на чувството…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Петрова Всички права запазени
