Където любовта се съблича
"Дори Христос не беше в състояние да продаде спасение на доволните грешници."
/Маркъс Сейки/
Всеки сребърен дъжд се превръща във пролет,
тези облаци сиви не ми носят тъга -
щом цъфти във сърцето ми алена роза,
щом кротува заспала всяка бистра сълза.
Не живея в света на антични легенди,
всяка стъпка е моя, не изпитвам вина.
Не посочвайте Юга - ветровете му бесни
всяка вечер оплитат слабостта и мощта.
Ще остана, където любовта се съблича
безпризорна и смела за поредната нощ.
Ще измия нозете от вонящата киша,
ще откъсна повторно забранения плод.
В тази тиха обител няма нужда от прошка,
щом обичам, навярно всеки би ми простил.
Не посягайте винаги първо към ножа -
и Арадия* може да помилва дори.
Всеки трепет ме жегва в гръдта на прибежки,
казват свива се винаги пълно сърце.
Аз избирам съзнателно своите грешки,
а душата сърдита кълне ли, кълне...
Няма кой да я чуе, под небето смрачено
тих прокапва животът с поредния дъжд.
И оставам без покрив в полето, където
любовта се съблича без да ходи на съд.
*Арадия - дъщеря на Луцифер
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены
