Hathor (Геновева Симеонова)
461 1665
13 мая 2021 г., 17:25

Където любовта се съблича 

  Поэзия
641 5 8

"Дори Христос не беше в състояние да продаде спасение на доволните грешници."

/Маркъс Сейки/

 

Всеки сребърен дъжд се превръща във пролет,
тези облаци сиви не ми носят тъга -
щом цъфти във сърцето ми алена роза,
щом кротува заспала всяка бистра сълза.


Не живея в света на антични легенди,
всяка стъпка е моя, не изпитвам вина.
Не посочвайте Юга - ветровете му бесни
всяка вечер оплитат слабостта и мощта.


Ще остана, където любовта се съблича
безпризорна и смела за поредната нощ.
Ще измия нозете от вонящата киша,
ще откъсна повторно забранения плод.


В тази тиха обител няма нужда от прошка,
щом обичам, навярно всеки би ми простил.
Не посягайте винаги първо към ножа -
и Арадия* може да помилва дори.


Всеки трепет ме жегва в гръдта на прибежки,
казват свива се винаги пълно сърце.
Аз избирам съзнателно своите грешки,
а душата сърдита кълне ли, кълне...


Няма кой да я чуе, под небето смрачено
тих прокапва животът с поредния дъжд.
И оставам без покрив в полето, където
любовта се съблича без да ходи на съд.

 

*Арадия - дъщеря на Луцифер
 

© Геновева Симеонова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??