8 апр. 2008 г., 13:23

Където Отговор Били Сме, не въпроса

765 0 4
"Поне за туй да взимаше заплата!..." -
Мърмори майка пак след своя син.
"И днес ли пак ще си трошиш главата!?" -
Претръпнала, жена гълчи любим...

А той мълчи. С усмивка тъй позната
посочва изкривен, ръждясал клин -
като трофей, окичен на стената -
и тръгва пак в зори, неумолим...

Екстремната Магия на Скалата -
Орисва ни тя с "кик-адреналин",
да търсим ежедневно чак до гроба си -
"Отвъд" да минем, начинът Един -
е да строшим
                          понятието
                                               "Възможно"...
Бариерите в Ума си да строшим,
да плюнем на Съдбата си пред Бога,
в ръце да Я поемем сам-сами -
решили се на "Пробвам дали Мога!",
"Дали все още Искам Да Съм Жив?",
"Дали Светът Различен Е От Горе?",
от "На Ръба" между скала и Небосвода,
дали не Е
                       Космически
                                               Красив?

Или различността сами я носим -
навсякъде, където сме били?

Където Отговор Били Сме, не въпроса:
"А може би възможно Е, нали?"...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирил Ценев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...