Партилан (Кирил Ценев)
70 108
8.04.2008 г., 13:23 ч.

Където Отговор Били Сме, не въпроса 

  Поезия
634 0 4
"Поне за туй да взимаше заплата!..." -
Мърмори майка пак след своя син.
"И днес ли пак ще си трошиш главата!?" -
Претръпнала, жена гълчи любим...

А той мълчи. С усмивка тъй позната
посочва изкривен, ръждясал клин -
като трофей, окичен на стената -
и тръгва пак в зори, неумолим...

Екстремната Магия на Скалата -
Орисва ни тя с "кик-адреналин",
да търсим ежедневно чак до гроба си -
"Отвъд" да минем, начинът Един -
е да строшим
                          понятието
                                               "Възможно"...
Бариерите в Ума си да строшим,
да плюнем на Съдбата си пред Бога,
в ръце да Я поемем сам-сами -
решили се на "Пробвам дали Мога!",
"Дали все още Искам Да Съм Жив?",
"Дали Светът Различен Е От Горе?",
от "На Ръба" между скала и Небосвода,
дали не Е
                       Космически
                                               Красив?

Или различността сами я носим -
навсякъде, където сме били?

Където Отговор Били Сме, не въпроса:
"А може би възможно Е, нали?"...

© Кирил Ценев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??