8.04.2008 г., 13:23

Където Отговор Били Сме, не въпроса

762 0 4
"Поне за туй да взимаше заплата!..." -
Мърмори майка пак след своя син.
"И днес ли пак ще си трошиш главата!?" -
Претръпнала, жена гълчи любим...

А той мълчи. С усмивка тъй позната
посочва изкривен, ръждясал клин -
като трофей, окичен на стената -
и тръгва пак в зори, неумолим...

Екстремната Магия на Скалата -
Орисва ни тя с "кик-адреналин",
да търсим ежедневно чак до гроба си -
"Отвъд" да минем, начинът Един -
е да строшим
                          понятието
                                               "Възможно"...
Бариерите в Ума си да строшим,
да плюнем на Съдбата си пред Бога,
в ръце да Я поемем сам-сами -
решили се на "Пробвам дали Мога!",
"Дали все още Искам Да Съм Жив?",
"Дали Светът Различен Е От Горе?",
от "На Ръба" между скала и Небосвода,
дали не Е
                       Космически
                                               Красив?

Или различността сами я носим -
навсякъде, където сме били?

Където Отговор Били Сме, не въпроса:
"А може би възможно Е, нали?"...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Ценев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...