12 февр. 2014 г., 16:46

Където вият вълци

1.2K 0 19

Завръщам се, завръщам се назад.
Навярно и на тебе се е случвало
да искаш да напуснеш този свят,
където си сред хора, а е скучно.

Завръщам се, завръщам се натам,
където липсва грохот на машини
и не чертае в небесата кулокран
безсмислие по нежното им синьо.

Където нощем вият вълци и следа
от воят им в сърцето ми остава.
Далеч от всичката човешка самота
и въздухът, ухаещ на болнаво...

*

Безумство е петролното петно
във областта сърдечна на морето
и глупост е да отсечеш дърво,
преди да посадиш детето му.

Завръщам се, завръщам се назад.
Обръщам гръб на глухонемите,
родени да превърнат този свят
в обратното на Сътворение.

 

Юлия - 12.02.2014*

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, радвам се
  • И на мен много ми хареса!
  • Честно казано едно "Здравей" ми звучи много непринудено За мен означава, че сте се отбили, прочели и нещо ви е накарало да се подпишете отдолу, това е достатъчно Привет ви Ани и Роси!
  • Поздравления за тази творба!
  • Благодарско ви!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...