rumbic (Руми)
329 4585
9 февр. 2024 г., 10:10

Кълбенцето на мама 

  Поэзия
592 7 15


Съвсем небрежно в пътя си вървях,
валеше, но не бързах да се скрия.
Страхът от самота го преживях.
Сълзите! Тях успях да ги прикрия.

 

Внезапно ангел в пътя ми застана,
кълбенце бяло носеше в ръка.
Познах го, беше преждата на мама,
изпратено за мен от вечността.

 

Припомних си, последно бе заплела
жилетка, да ме топли във студа,
но Бог я призовал и тя поела
безропотно към горната земя.

 

Заплаках, но не можех да се скрия
от ангела с кълбенцето в ръка.
Помолих го: "Върви и прегърни я!"
Дъждът притихна. Ангелът запя.
 

© Руми Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Скити, Люси, Креми, благодаря ви, момичета!
  • Докосваш струните на сърцето....
    Поздравления!
  • Стих от сърцето, стих за душата. Прекрасен!
  • Руми, сви ми сърцето...
    До болка познато...
    ♥️
  • Вили! ❤️
  • Дори ми е трудно да кажа нещо... Но... много е докосващо.
  • Ники, благодаря ти, че си бил тук! 🌿

    Така е, Вале, това е раздялата, за която никога няма да бъдем готови! 😢

    Да, Даниелка, времето не лекува... Благодаря ти! 🍀

    Благодаря ти, Стойчо, дано по-често да ги срещаме, пак е някаква утеха. 🌻

    Наде... ❤️

    Пънчо, искаш да кажеш, че е лошо, но не чак толкова! 🙂

    Пепи, радвам се да те видя! 🌹

    Младене, радвам се, че ти е харесало, благодаря! 🍀
  • Прекрасен стих.
    Поздравявам те, Руми!
  • "Дъждът притихна. Ангелът запя"
    Любовта е над всичко! Много хубав стих!
  • не е толкова лошо
  • Руми!
  • Така ще ги срещаме в съновиденията си!
    Херувими ще носят жадувани послания
    от безпределните си звездни пространства, там където миналото неутешимо в душите ни странства...🙏
  • Тъгата по майката расте с годините... Поплакваме си, за да ни олекне за малко и продължаваме по житейския път... А стихът ти, Руми, е колкото тъжен, толкова и красив, направо се настани в сърцето ми. поздравления!
  • Никога не съзнаваме колко малко време ни остава с майките...
  • Много тъжен стих, Руми!
    😪😪😪
Предложения
: ??:??