Кълбенцето на мама
Съвсем небрежно в пътя си вървях,
валеше, но не бързах да се скрия.
Страхът от самота го преживях.
Сълзите! Тях успях да ги прикрия.
Внезапно ангел в пътя ми застана,
кълбенце бяло носеше в ръка.
Познах го, беше преждата на мама,
изпратено за мен от вечността.
Припомних си, последно бе заплела
жилетка, да ме топли във студа,
но Бог я призовал и тя поела
безропотно към горната земя.
Заплаках, но не можех да се скрия
от ангела с кълбенцето в ръка.
Помолих го: "Върви и прегърни я!"
Дъждът притихна. Ангелът запя.
© Руми All rights reserved.
