Кълбенцето на мама
Съвсем небрежно в пътя си вървях,
валеше, но не бързах да се скрия.
Страхът от самота го преживях.
Сълзите! Тях успях да ги прикрия.
Внезапно ангел в пътя ми застана,
кълбенце бяло носеше в ръка.
Познах го, беше преждата на мама,
изпратено за мен от вечността.
Припомних си, последно бе заплела
жилетка, да ме топли във студа,
но Бог я призовал и тя поела
безропотно към горната земя.
Заплаках, но не можех да се скрия
от ангела с кълбенцето в ръка.
Помолих го: "Върви и прегърни я!"
Дъждът притихна. Ангелът запя.
© Руми Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Скити, Люси, Креми, благодаря ви, момичета!
-
Докосваш струните на сърцето....
Поздравления! -
Стих от сърцето, стих за душата. Прекрасен!
-
Руми, сви ми сърцето...
До болка познато...
♥️ -
Вили! ❤️
-
Дори ми е трудно да кажа нещо... Но... много е докосващо.
-
Ники, благодаря ти, че си бил тук! 🌿
Така е, Вале, това е раздялата, за която никога няма да бъдем готови! 😢
Да, Даниелка, времето не лекува... Благодаря ти! 🍀
Благодаря ти, Стойчо, дано по-често да ги срещаме, пак е някаква утеха. 🌻
Наде... ❤️
Пънчо, искаш да кажеш, че е лошо, но не чак толкова! 🙂
Пепи, радвам се да те видя! 🌹
Младене, радвам се, че ти е харесало, благодаря! 🍀 -
Прекрасен стих.
Поздравявам те, Руми! -
"Дъждът притихна. Ангелът запя"
Любовта е над всичко! Много хубав стих! -
не е толкова лошо
-
Руми!
-
Така ще ги срещаме в съновиденията си!
Херувими ще носят жадувани послания
от безпределните си звездни пространства, там където миналото неутешимо в душите ни странства...🙏 -
Тъгата по майката расте с годините... Поплакваме си, за да ни олекне за малко и продължаваме по житейския път... А стихът ти, Руми, е колкото тъжен, толкова и красив, направо се настани в сърцето ми. поздравления!
-
Никога не съзнаваме колко малко време ни остава с майките...
-
Много тъжен стих, Руми!
😪😪😪
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
