19 сент. 2008 г., 21:04
И болката в душата ми не ще утихне.
И самотата не ще ме остави.
Сама осъдих се да скитам.
А пътят пуст е.
Така бездомен.
Не ще намеря аз утеха
в лица горещи с лицемерие...
Не я търся, скръбта е тяхна.
Оставете ми едничката надежда.
Предадоха ме хора,
уж със вечен идеал,
и да простя аз нямам воля, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация