19 сент. 2008 г., 21:04

Кълбото на живота се преобръща... а моето? 

  Поэзия
5.0 / 2
755 0 2
 

И болката в душата ми не ще утихне.

И самотата не ще ме остави.

Сама осъдих се да скитам.

А пътят пуст е.

Така бездомен.

 

 

Не ще намеря аз утеха

в лица горещи с лицемерие...

Не я търся, скръбта е тяхна.

Оставете ми едничката надежда.

 

 

Предадоха ме хора,

уж със вечен идеал,

и да простя аз нямам воля,

и да забравя веч не ме е срам.

 

 

Защо съм аз на този свят

и каква е мойта воля...

Безразлично ми е и се губя

някъде там, далече...

 

 

Страдам, ала кой ли не...

Плача, а сълзите се забравят.

Обичам, ала кой ли ми отвръща?

Уморих се, няма къде да поседна...

 

 

Тъй настъпва краят

на нещо хубаво, но не прекрасно.

Искаше ми се да бъде.

Обезличих се без воля.

 

 

Вечер след вечер...

Провал след надежда...

Спомени след обичта...

Отново все вървя сама!

© Ваня Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Има болка за съжаление.Но сама си го написала: "Оставете ми едничката надежда. "
    Не спирай да се надяваш...никога!Винаги има светлина в края на тунела,колкото и дълъг да е той...
    Прегръдки и много много усмивки
  • Толкова истини..хората предават и има толкова много лицемерие на този свят. Любовта може да ни се яви с толкова много лица.Но хубавото е, че страданието има край. Има болка в света, но от нас зависи докога ще страдаме!
Предложения
  • Слушая "Scorpions",вспоминая тебя, день изо дня закрываюсь в себя. Мальчик с глазами "из самого сине...
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
  • Капли падали, падали, падали, будто небо осени грустно плакало, будто жизнь умерла, как солдаты на п...

Ещё произведения »