Кълбото на живота се преобръща... а моето?
И болката в душата ми не ще утихне.
И самотата не ще ме остави.
Сама осъдих се да скитам.
А пътят пуст е.
Така бездомен.
Не ще намеря аз утеха
в лица горещи с лицемерие...
Не я търся, скръбта е тяхна.
Оставете ми едничката надежда.
Предадоха ме хора,
уж със вечен идеал,
и да простя аз нямам воля,
и да забравя веч не ме е срам.
Защо съм аз на този свят
и каква е мойта воля...
Безразлично ми е и се губя
някъде там, далече...
Страдам, ала кой ли не...
Плача, а сълзите се забравят.
Обичам, ала кой ли ми отвръща?
Уморих се, няма къде да поседна...
Тъй настъпва краят
на нещо хубаво, но не прекрасно.
Искаше ми се да бъде.
Обезличих се без воля.
Вечер след вечер...
Провал след надежда...
Спомени след обичта...
Отново все вървя сама!
© Ваня All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Толкова истини..хората предават и има толкова много лицемерие на този свят. Любовта може да ни се яви с толкова много лица.Но хубавото е, че страданието има край. Има болка в света, но от нас зависи докога ще страдаме!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Не спирай да се надяваш...никога!Винаги има светлина в края на тунела,колкото и дълъг да е той...
Прегръдки и много много усмивки