Кълне се, че съм първата (поредна)
От тъжното ми вчера юли бързо
изряза ми сърце. Така завчас.
С парченце от небето синьо върза
два мака, слънчоглед и житен клас.
Кълне се, че съм първата (поредна),
на себе си дори позавидях,
в очите дъгоцветни щом погледна,
и в моите надниква плахо смях.
Ще ми дари рапаните, морето,
от пясък замък. Даже не един,
ще ме обича вечно (общо взето),
луната ще свали и на делфин
ще ме качи. За мене ще са даже
звездите (ала денем, щом заспят).
И на каданс забавен ще покаже,
целунати цветята как цъфтят.
Дали му вярвам? Много е красива
лъжата му. А август нейде там,
с гласа на вятър тихо се присмива:
Горкият юли, ще остане сам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
