Към битие ново ще се въздигнем
Ще се слеем двамата и тази нощ,
макар че простора стене в мрака,
на душите с непреходната мощ,
ще полетим нагоре, без да чакаме.
Измъкнем ли се от битието земно,
като вихър над бездни ще изчезнем
и със силата на ветрове подемни ,
на безлюден остров ще се преселим.
Щом бушуват вълните в нозете ни,
до легло от водорасли изплетено
и лунен пясък посипва сърцето ни
със спомена от ехото отнесено…
значи, ще се раждат изгреви алени,
в миглите на очите ни влюбени,
от вселенски шепот телата погалени,
ще открият истини отдавна изгубени…
Ще се стопи като, роса, като сянка
животът земен окован във вериги,
изпаднали в транс, в полудрямка,
към битие ново ще се въздигнем!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
