M1234567891 (Миночка Митева)
418 12722
6 nov 2015, 23:35

Към битие ново ще се въздигнем 

  Poesía
439 0 8

Ще се слеем двамата и тази нощ,

макар че  простора стене в мрака,

на душите с непреходната мощ,

ще полетим нагоре, без да чакаме.

 

Измъкнем ли се от битието земно,

като вихър над бездни ще изчезнем

и със силата на ветрове подемни ,

на безлюден остров  ще се преселим.

 

Щом бушуват вълните в нозете ни,

до легло от водорасли изплетено

и лунен пясък  посипва сърцето ни

със спомена от ехото отнесено…

 

значи, ще се раждат изгреви алени,

в миглите на очите ни влюбени,

от вселенски шепот телата погалени,

ще открият истини отдавна изгубени…

 

Ще се стопи като, роса, като сянка

животът земен окован във вериги,

изпаднали в транс, в полудрямка,

към битие ново ще се въздигнем!

 

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря,Ел!
  • Наде,благодаря!
  • Рутината и любовта не вървят ръка за ръка,затова сме надарени с мечти и въображение.Споделям!
  • Права си,Руми!Благодаря!
  • Човек не трябва да се ръководи единствено и само от битието, защото в един момент става негов роб! Хареса ми твоето виждане за любовта, която трябва да е над всичко! Поздрав, Миночка!
  • Благодаря,Лейди!
  • Благодаря за посещението и хубавия коментар,Младен!
  • Точно в това е смисълът на любовта - да ни освободи от оковите на земното, на битийното, и да полетим към нова вселена. Отлично си го разбрала и реализирала в стих, Миночка. Поздрав за това!
Propuestas
: ??:??