13 дек. 2007 г., 09:27

Към Бог

940 0 25
 

 

Не ме прибирай, Господи,

аз искрено те моля!

Животът мой обичам

дори и във неволя.

Наскоро си отиде батко.

Нелепо и без време...

Затуй молба гореща

отправям аз към тебе...

Че много още, Боже,

имам да се уча.

И много да раздам,

и близки да поуча

във тебе да повярват,

съдбата да приемат,

за да не страдат толкоз,

надежда да намерят.

Влекат ме необятни

простори и морета,

земите наши, чужди,

цялата Планета.

Над тучните ливади

душа ми да се рее,

килимите вълшебни

със обич да полее.

Неземни планини

със поглед да обвия -

единствена в света

тъй прелестна магия.

А за морето свидно

един живот не стига...

За него дай ми, Боже,

няколко години.

Поезия, изкуства

да пия до наслада

до сетния си дъх...

блажена е награда.

Тъй много ли от Теб,

поисках, мили Боже?

Да, няколко живота

само, ако може...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...