Към Бог
Не ме прибирай, Господи,
аз искрено те моля!
Животът мой обичам
дори и във неволя.
Наскоро си отиде батко.
Нелепо и без време...
Затуй молба гореща
отправям аз към тебе...
Че много още, Боже,
имам да се уча.
И много да раздам,
и близки да поуча
във тебе да повярват,
съдбата да приемат,
за да не страдат толкоз,
надежда да намерят.
Влекат ме необятни
простори и морета,
земите наши, чужди,
цялата Планета.
Над тучните ливади
душа ми да се рее,
килимите вълшебни
със обич да полее.
Неземни планини
със поглед да обвия -
единствена в света
тъй прелестна магия.
А за морето свидно
един живот не стига...
За него дай ми, Боже,
няколко години.
Поезия, изкуства
да пия до наслада
до сетния си дъх...
блажена е награда.
Тъй много ли от Теб,
поисках, мили Боже?
Да, няколко живота
само, ако може...
© Криси All rights reserved.
