Към Бог
Цял живот съм вървяла към Теб...
И когато бях малко дете.
И когато растях, и не исках
да повярвам, че Ти си измислен…
А душата ми сляпа Те търсеше
и самотна се луташе в тъмното…
Изранена от тръни и храсти...
Погрозняла, кървяща, злощастна…
Изпоцапана с лепкава кал…
Не такава я беше създал!
Ала Ти не отвърна лицето Си.
Потопи я изцяло в морето
на предвечната Своя любов.
И показа ѝ смисъла нов,
та света от високо да види -
Колко блясък фалшив! Колко идоли!
Колко празни мечти, суета!...
Зад които се крие смъртта…
Цял живот все препусках към Тебе…
По неравни и криви пътеки.
През гори от заблуди вековни.
И коварни блата от греховност…
А си бил Ти до мене невидимо.
И ще бъдеш!… Сега и завинаги!
Албена Димитрова
12.4.2017.
Павликени.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Албена Димитрова Все права защищены
