Към Бог
Цял живот съм вървяла към Теб...
И когато бях малко дете.
И когато растях, и не исках
да повярвам, че Ти си измислен…
А душата ми сляпа Те търсеше
и самотна се луташе в тъмното…
Изранена от тръни и храсти...
Погрозняла, кървяща, злощастна…
Изпоцапана с лепкава кал…
Не такава я беше създал!
Ала Ти не отвърна лицето Си.
Потопи я изцяло в морето
на предвечната Своя любов.
И показа ѝ смисъла нов,
та света от високо да види -
Колко блясък фалшив! Колко идоли!
Колко празни мечти, суета!...
Зад които се крие смъртта…
Цял живот все препусках към Тебе…
По неравни и криви пътеки.
През гори от заблуди вековни.
И коварни блата от греховност…
А си бил Ти до мене невидимо.
И ще бъдеш!… Сега и завинаги!
Албена Димитрова
12.4.2017.
Павликени.
© Албена Димитрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Весело посрещане на празниците, Анабел!
-
"А си бил Ти до мене невидимо.
И ще бъдеш!… Сега и завинаги!"
Амин!!! -
И аз ти благодаря за подкрепата, мила Иве! Бог да те благослови и дари със здраве, любов и вдъхновение!
-
Много лично! Много смелост се иска да бъде казано това. Особено пред хора, които не Бога търсят. Благодаря за тази искреност!
-
Благодаря. Пожелавам на всеки да намери Бог и завинаги да остане при Него!
-
Албена,изповядваш с болка,онова,което си търсила и ще намериш.🔕
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
