12 мар. 2017 г., 09:07

Към Бога 

  Поэзия » Другая
255 0 5

Ти стоиш сега объркан

под намръщено небе.

Сякаш в пепел си отъркан...

Лошо чувство в теб гребе.

Сила май не ти достига

да се скриеш от дъжда.

Мълния ли те настига,

щом в душата си с ръжда?

 

Цяла вечност ли ще гониш

този вятър дългокос,

или вечер ти ще рониш

съ̀лзите в сърдечен кош?

 

Погледни сега към Него.

Прекръсти се със ръка.

Слънцето ще видиш де го

на небесната река.

Щом те слънцето докосне

и кръвта ти закипи,

облак в миг ще те миросне

и пред Бога - подкрепи.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??