Към Бога
Ти стоиш сега объркан
под намръщено небе.
Сякаш в пепел си отъркан...
Лошо чувство в теб гребе.
Сила май не ти достига
да се скриеш от дъжда.
Мълния ли те настига,
щом в душата си с ръжда?
Цяла вечност ли ще гониш
този вятър дългокос,
или вечер ти ще рониш
съ̀лзите в сърдечен кош?
Погледни сега към Него.
Прекръсти се със ръка.
Слънцето ще видиш де го
на небесната река.
Щом те слънцето докосне
и кръвта ти закипи,
облак в миг ще те миросне
и пред Бога - подкрепи.
© Никола Апостолов All rights reserved.
