Към другите

dinko1963 (Динко)
92 446

30 окт. 2013 г., 20:47

Поэзия » Философская

1415 2 5

Видяха някои, че случва се промяна

И аз съм станал някак по-различен.

Защо, кажете ми, е нужно да остана

Такъв един харесван, но безличен!

И всеки кресльо тук с апломб да ми говори

Какво и как, пък и защо да правя,

Застинал в поза горделива с мен да спори

И действията мои да поправя.

От мен дали и кой ли по-добре ще знае

Аз как се чувствам и какво желая –

Не е концерт кой както си го пожелае,

за да реди началото и края.

Човек е личност, разсъждава и се движи,

Твори в пространството и се развива.

Невежите, сами с невзрачните си грижи,

Не могат да са пречка – и не бива!

Те нека да останат само корективи!

Но щом не знаят – нека замълчават

Околните край тях са хора и са живи –

Към нещо се стремят, но и сгрешават.

А този, който безвъзвратно е застинал

Най-долу, на началното стъпало,

Дали е жив все още или е загинал

И кръв кипи ли в неговото тяло?

Човек е истински, когато се развива.

Дали върви към вярната посока?

Кога се радва и душата е щастлива?

Заслужено ли е целта висока?...

Въпроси хиляди, а отговори няма.

Така че, моля, просто оставете

Да дишам в моя ден! Не пожелавам драма –

Не сте ли с мен, не ми пречете!

26.Х.13