Към другите
Видяха някои, че случва се промяна
И аз съм станал някак по-различен.
Защо, кажете ми, е нужно да остана
Такъв един харесван, но безличен!
И всеки кресльо тук с апломб да ми говори
Какво и как, пък и защо да правя,
Застинал в поза горделива с мен да спори
И действията мои да поправя.
От мен дали и кой ли по-добре ще знае
Аз как се чувствам и какво желая –
Не е концерт кой както си го пожелае,
за да реди началото и края.
Човек е личност, разсъждава и се движи,
Твори в пространството и се развива.
Невежите, сами с невзрачните си грижи,
Не могат да са пречка – и не бива!
Те нека да останат само корективи!
Но щом не знаят – нека замълчават
Околните край тях са хора и са живи –
Към нещо се стремят, но и сгрешават.
А този, който безвъзвратно е застинал
Най-долу, на началното стъпало,
Дали е жив все още или е загинал
И кръв кипи ли в неговото тяло?
Човек е истински, когато се развива.
Дали върви към вярната посока?
Кога се радва и душата е щастлива?
Заслужено ли е целта висока?...
Въпроси хиляди, а отговори няма.
Така че, моля, просто оставете
Да дишам в моя ден! Не пожелавам драма –
Не сте ли с мен, не ми пречете!
26.Х.13
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Динко Всички права запазени
