10 дек. 2009 г., 00:45

Към любовта

608 0 2

Това ли те отблъсна,

прекрасно мое слънце?

С очите на дете

усмивката на лято,

наивно и щастливо,

прегърнах те красиво.

Но чувството богато

прелива и изстива.

И днес не ме желаеш.

От злоба е излято

това, което мислиш

и даваш ми сърцато.

Така ли се замества

с апатия горчива

красивото, което,

ми даваше небето,

ме правеше щастлива?

 

 

 

 

 

26.11.2009г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Кънчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Никак не е слабо!!!Много лично чувство е споделено и в стиха има много болка и горчива истина!А поезията изисква чувството в стиха!(така понякога се прекалява,разбира се,но в случая,според мен,всичко си е на мястото).


    Нищо лично към Sorbus
  • Така ли се замества

    с апатия горчива

    красивото, което,

    ми даваше небето,

    ме правеше щастлива?

    Тук нещо куца! Това стихотворение ти е по-слабо. Недоизпипано е... Бъди по-прецизна! Мерената реч го изисква.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...