10.12.2009 г., 0:45

Към любовта

602 0 2

Това ли те отблъсна,

прекрасно мое слънце?

С очите на дете

усмивката на лято,

наивно и щастливо,

прегърнах те красиво.

Но чувството богато

прелива и изстива.

И днес не ме желаеш.

От злоба е излято

това, което мислиш

и даваш ми сърцато.

Така ли се замества

с апатия горчива

красивото, което,

ми даваше небето,

ме правеше щастлива?

 

 

 

 

 

26.11.2009г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Никак не е слабо!!!Много лично чувство е споделено и в стиха има много болка и горчива истина!А поезията изисква чувството в стиха!(така понякога се прекалява,разбира се,но в случая,според мен,всичко си е на мястото).


    Нищо лично към Sorbus
  • Така ли се замества

    с апатия горчива

    красивото, което,

    ми даваше небето,

    ме правеше щастлива?

    Тук нещо куца! Това стихотворение ти е по-слабо. Недоизпипано е... Бъди по-прецизна! Мерената реч го изисква.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...