10.12.2009 г., 0:45

Към любовта

609 0 2

Това ли те отблъсна,

прекрасно мое слънце?

С очите на дете

усмивката на лято,

наивно и щастливо,

прегърнах те красиво.

Но чувството богато

прелива и изстива.

И днес не ме желаеш.

От злоба е излято

това, което мислиш

и даваш ми сърцато.

Така ли се замества

с апатия горчива

красивото, което,

ми даваше небето,

ме правеше щастлива?

 

 

 

 

 

26.11.2009г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Никак не е слабо!!!Много лично чувство е споделено и в стиха има много болка и горчива истина!А поезията изисква чувството в стиха!(така понякога се прекалява,разбира се,но в случая,според мен,всичко си е на мястото).


    Нищо лично към Sorbus
  • Така ли се замества

    с апатия горчива

    красивото, което,

    ми даваше небето,

    ме правеше щастлива?

    Тук нещо куца! Това стихотворение ти е по-слабо. Недоизпипано е... Бъди по-прецизна! Мерената реч го изисква.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...