Dec 10, 2009, 12:45 AM

Към любовта

  Poetry » Civic
611 0 2

Това ли те отблъсна,

прекрасно мое слънце?

С очите на дете

усмивката на лято,

наивно и щастливо,

прегърнах те красиво.

Но чувството богато

прелива и изстива.

И днес не ме желаеш.

От злоба е излято

това, което мислиш

и даваш ми сърцато.

Така ли се замества

с апатия горчива

красивото, което,

ми даваше небето,

ме правеше щастлива?

 

 

 

 

 

26.11.2009г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Кънчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Никак не е слабо!!!Много лично чувство е споделено и в стиха има много болка и горчива истина!А поезията изисква чувството в стиха!(така понякога се прекалява,разбира се,но в случая,според мен,всичко си е на мястото).


    Нищо лично към Sorbus
  • Така ли се замества

    с апатия горчива

    красивото, което,

    ми даваше небето,

    ме правеше щастлива?

    Тук нещо куца! Това стихотворение ти е по-слабо. Недоизпипано е... Бъди по-прецизна! Мерената реч го изисква.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...