16 авг. 2018 г., 18:11

Към Поезията

584 1 2

И Вие, и аз, че и двете,

жени сме - от горе до долу.

Поезийо, забравете

за императивните глаголи.

На мен тия не ми минават,

на Вас Ви е преко джанката.

След думите Ви - парфюм от слава,

изпарява се като сянка.

От думите Ви по върховете

издига се някой ледник.

Набождат крила в гърбовете,

пейзажът е ненагледен.

Поезийо, не е безспорна

слабостта, че грешите.

Жени сме, няма да спорим!

И двете - не малко чешити.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...