Към Робърт Бърнс

12 июн. 2006 г., 08:36

Поэзия

840 0 3

Кога и кой ме питаш ти

на старото приятелство ще измени?

О, Роб, какво говориш,

не се захващай с мен да спориш,

защото тука примерите са безброй

и те градят житейския порой

на множество от хиляди поети,

с това в ежедневието заети...

В наздравица с тебе вдигам тост-

ела, бъди ми ти любезен гост

и чашата с вярност ти подавам

чрез клетва да не те предавам,

но нека да издигнем с вик

сегашния, цъфтящ от обич миг,

защото и полето на приятелство

гъмжи от злобното предателство!

Разбира се, приятелството се кове с време,

доказвайки се чрез отхвърлянето на коварно бреме,

когато чиста си остава тази длан,

която те приема винаги добър, разбран,

защото за приятеля, дори разлъка,

не хвърля сянката на тежка мъка

и винаги оставаме ведно,

напомняйки това чрез тоста с вино.

Приятелю, за всеки минал ден,

аз нося те от мене прероден

и даже да изпитвам мъничко тъга

отново казвам ти го тук, сега:

-Тресат ме ежедневните измени-

ухилени, коварни и засмени,

но как ли се върви в приятелство,

ако не достигаш до ваятелство?!