Към Робърт Бърнс
Кога и кой ме питаш ти
на старото приятелство ще измени?
О, Роб, какво говориш,
не се захващай с мен да спориш,
защото тука примерите са безброй
и те градят житейския порой
на множество от хиляди поети,
с това в ежедневието заети...
В наздравица с тебе вдигам тост-
ела, бъди ми ти любезен гост
и чашата с вярност ти подавам
чрез клетва да не те предавам,
но нека да издигнем с вик
сегашния, цъфтящ от обич миг,
защото и полето на приятелство
гъмжи от злобното предателство!
Разбира се, приятелството се кове с време,
доказвайки се чрез отхвърлянето на коварно бреме,
когато чиста си остава тази длан,
която те приема винаги добър, разбран,
защото за приятеля, дори разлъка,
не хвърля сянката на тежка мъка
и винаги оставаме ведно,
напомняйки това чрез тоста с вино.
Приятелю, за всеки минал ден,
аз нося те от мене прероден
и даже да изпитвам мъничко тъга
отново казвам ти го тук, сега:
-Тресат ме ежедневните измени-
ухилени, коварни и засмени,
но как ли се върви в приятелство,
ако не достигаш до ваятелство?!
© Валери Рибаров All rights reserved.
