28 февр. 2014 г., 08:47

Към себе си

970 0 0

Когато се протегнеш и не можеш да простиш,

прегръдката ти става тъй измислена, фетиш;

и падаш, ставаш всеки опит - превръща се във  

крах, виждаш че си сам  и оставяш само прах.

 

Повярвай си,  недей да губиш своят курс -

ти ставай, трябва да изпълниш своят тур;

тълпата пак те сочи с пръст,  недей, а ти цъфтиш, 

но никой няма как да знае, че действително тъжиш. 

 

И всеки тук ще гледа в теб,  защото ти вървиш -

не спираш и не хленчиш дори и да кървиш,

успехът е съпътстван - от смисъл да си жив,

но колкото и да загубиш -  ти ще си щастлив.

 

Намираш своя тласък, бъди сърцето си -

и нямаш избор, нямаш, то бие - чуй го ти,

това е твоят път - открий съдбата си, е, трябва 

сам да си простиш,  за да  бъдеш най-щастлив!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антон Кънчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...