Feb 28, 2014, 8:47 AM

Към себе си

969 0 0

Когато се протегнеш и не можеш да простиш,

прегръдката ти става тъй измислена, фетиш;

и падаш, ставаш всеки опит - превръща се във  

крах, виждаш че си сам  и оставяш само прах.

 

Повярвай си,  недей да губиш своят курс -

ти ставай, трябва да изпълниш своят тур;

тълпата пак те сочи с пръст,  недей, а ти цъфтиш, 

но никой няма как да знае, че действително тъжиш. 

 

И всеки тук ще гледа в теб,  защото ти вървиш -

не спираш и не хленчиш дори и да кървиш,

успехът е съпътстван - от смисъл да си жив,

но колкото и да загубиш -  ти ще си щастлив.

 

Намираш своя тласък, бъди сърцето си -

и нямаш избор, нямаш, то бие - чуй го ти,

това е твоят път - открий съдбата си, е, трябва 

сам да си простиш,  за да  бъдеш най-щастлив!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антон Кънчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...