28.02.2014 г., 8:47

Към себе си

965 0 0

Когато се протегнеш и не можеш да простиш,

прегръдката ти става тъй измислена, фетиш;

и падаш, ставаш всеки опит - превръща се във  

крах, виждаш че си сам  и оставяш само прах.

 

Повярвай си,  недей да губиш своят курс -

ти ставай, трябва да изпълниш своят тур;

тълпата пак те сочи с пръст,  недей, а ти цъфтиш, 

но никой няма как да знае, че действително тъжиш. 

 

И всеки тук ще гледа в теб,  защото ти вървиш -

не спираш и не хленчиш дори и да кървиш,

успехът е съпътстван - от смисъл да си жив,

но колкото и да загубиш -  ти ще си щастлив.

 

Намираш своя тласък, бъди сърцето си -

и нямаш избор, нямаш, то бие - чуй го ти,

това е твоят път - открий съдбата си, е, трябва 

сам да си простиш,  за да  бъдеш най-щастлив!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антон Кънчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...