29 янв. 2021 г., 16:05

Към себе си 

  Поэзия » Философская
248 1 6

Блянове, спомени, сънища, 

потънали във прах мечти, 

различни посоки и пътища -

нейде сред тях си и ти...

 

Болка, копнежи объркани, 

чезнат безследно в нощта. 

Думи, вече изтъркани, 

нашепва тъжно дъжда... 

 

Хора, образи хиляди, 

сред тях - изгубил се мъж... 

Хей, приятелю, ти ли си? 

Плачеш ли? Не, това е дъжд! 

 

 

© Калин Пантов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??