Jan 29, 2021, 4:05 PM

Към себе си

412 1 6

Блянове, спомени, сънища, 

потънали във прах мечти, 

различни посоки и пътища -

нейде сред тях си и ти...

 

Болка, копнежи объркани, 

чезнат безследно в нощта. 

Думи, вече изтъркани, 

нашепва тъжно дъжда... 

 

Хора, образи хиляди, 

сред тях - изгубил се мъж... 

Хей, приятелю, ти ли си? 

Плачеш ли? Не, това е дъжд! 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калин Пантов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...