4 янв. 2008 г., 21:54
към своята свенлива възлюбена
1450
0
4
не даваш да говоря как
талантливо те боготворят
завистниците ми настояваш
постоянно да съм по-умерен
в речите и в мерената но
ние сме неудържими твоите
поклонници ние сме отчаяни твоите
кални скулптори ние сме оглупели
от свенливата ти смелост твоите
бардове ние сме без каски взривяваме
синтаксиса твоите миньори ние сме
ухилени от жилването на усмивката ти
твоите случайни хора ние сме проснати
зелени господи голф игрища
моите завистници тичай ни
© Рая Деянова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Аз мисля, че идеята за хаотично посвещение с толкова добре скрит смисъл, че дори двама редактори като Майче и Креми да не могат да разгадаят, е постигната!
-
И аз...
Струва ми се, че му липсва Пунктуация! -
моите уважения, но аз нищо не разбрах
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Гледам отнесе ми не само синтаксиса, ама и стилистиката, че и семантиката... за семиотиката хич не ми се и говори...
Ave!