Jan 4, 2008, 9:54 PM

към своята свенлива възлюбена

  Poetry » Love
1.8K 0 4

не даваш да говоря как

талантливо те боготворят

завистниците ми настояваш

постоянно да съм по-умерен

в речите и в мерената но

ние сме неудържими твоите

поклонници ние сме отчаяни твоите

кални скулптори ние сме оглупели

от свенливата ти смелост твоите

бардове ние сме без каски взривяваме

синтаксиса твоите миньори ние сме

ухилени от жилването на усмивката ти

твоите случайни хора ние сме проснати

зелени господи голф игрища

моите завистници тичай ни

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рая Деянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мамка му, как съм те изтървал досега?
    Гледам отнесе ми не само синтаксиса, ама и стилистиката, че и семантиката... за семиотиката хич не ми се и говори...
    Ave!
  • Аз мисля, че идеята за хаотично посвещение с толкова добре скрит смисъл, че дори двама редактори като Майче и Креми да не могат да разгадаят, е постигната!
  • И аз...

    Струва ми се, че му липсва Пунктуация!
  • моите уважения, но аз нищо не разбрах

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...