Jan 4, 2008, 9:54 PM

към своята свенлива възлюбена 

  Poetry » Love
1449 0 4

не даваш да говоря как

талантливо те боготворят

завистниците ми настояваш

постоянно да съм по-умерен

в речите и в мерената но

ние сме неудържими твоите

поклонници ние сме отчаяни твоите

кални скулптори ние сме оглупели

от свенливата ти смелост твоите

бардове ние сме без каски взривяваме

синтаксиса твоите миньори ние сме

ухилени от жилването на усмивката ти

твоите случайни хора ние сме проснати

зелени господи голф игрища

моите завистници тичай ни

© Рая Деянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Мамка му, как съм те изтървал досега?
    Гледам отнесе ми не само синтаксиса, ама и стилистиката, че и семантиката... за семиотиката хич не ми се и говори...
    Ave!
  • Аз мисля, че идеята за хаотично посвещение с толкова добре скрит смисъл, че дори двама редактори като Майче и Креми да не могат да разгадаят, е постигната!
  • И аз...

    Струва ми се, че му липсва Пунктуация!
  • моите уважения, но аз нищо не разбрах
Random works
: ??:??