Отхапах едър залък от небето за из път,
отпих вода дъждовна от улук на двора,
с вяра се накичих като с наниз скъп,
с обич се наметнах, казах сбогом на умората,
със стихии сключих сделка за попътен вятър,
със косите си платих - да си отидат бесните вихрушки,
вечер във гората ще замръквам, като в стар приятел,
денем с птичи песни пътят ми ще лъкатуши,
във морето раните си бели ще лекувам,
от пръстта корава изподраните нозе живот ще пият,
ще летя през зими, океани тъмни ще преплувам,
но до теб ще стигна! Знам, ще те открия!