14 сент. 2010 г., 00:30

Към теб

881 0 2

Отхапах едър залък от небето за из път,
отпих вода дъждовна от улук на двора,
с вяра се накичих като с наниз скъп,
с обич се наметнах, казах сбогом на умората,
със стихии  сключих сделка за попътен вятър,
със косите си платих - да си отидат бесните вихрушки,
вечер във гората ще замръквам, като в стар приятел,
денем с птичи песни пътят ми ще лъкатуши,
във морето раните си бели ще лекувам,
от пръстта корава изподраните нозе живот ще пият,
ще летя през зими, океани тъмни ще преплувам,
но до теб ще стигна! Знам, ще те открия!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз старите мечти натъпках в шкафа,
    а някои даже хвърлих на боклука.
    Надеждите самотно отлетяха,
    обидени намерили пролука.
    Но ето, вече чукат на вратата
    надежди и мечти новородени.
    Ще разигравам старият спектакъл,
    приемайки ги всяка нощ във мене.
    Виновната съм аз, че размечтах се.
    Умът ми и душата ми са пълни
    със семена от мисли нереални...
    Но пак им давам шанс, за да покълнат.
    Какво пък толкоз! В мене е градина
    във розови надежди разцъфтяла.
    А тази е най-важната причина
    да бъда жива, истинска и цяла!
    Прекрасна си, мила!!! Ставаш все по-добра!
  • Самодивско!!!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...