14.09.2010 г., 0:30 ч.
Към теб
Отхапах едър залък от небето за из път,
отпих вода дъждовна от улук на двора,
с вяра се накичих като с наниз скъп,
с обич се наметнах, казах сбогом на умората,
със стихии сключих сделка за попътен вятър,
със косите си платих - да си отидат бесните вихрушки,
вечер във гората ще замръквам, като в стар приятел,
денем с птичи песни пътят ми ще лъкатуши,
във морето раните си бели ще лекувам,
от пръстта корава изподраните нозе живот ще пият,
ще летя през зими, океани тъмни ще преплувам,
но до теб ще стигна! Знам, ще те открия!
© Даниела Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Самодивско!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
а някои даже хвърлих на боклука.
Надеждите самотно отлетяха,
обидени намерили пролука.
Но ето, вече чукат на вратата
надежди и мечти новородени.
Ще разигравам старият спектакъл,
приемайки ги всяка нощ във мене.
Виновната съм аз, че размечтах се.
Умът ми и душата ми са пълни
със семена от мисли нереални...
Но пак им давам шанс, за да покълнат.
Какво пък толкоз! В мене е градина
във розови надежди разцъфтяла.
А тази е най-важната причина
да бъда жива, истинска и цяла!
Прекрасна си, мила!!! Ставаш все по-добра!