Към теб

Към теб

Вървя към теб,

обръщам се към теб,

а теб - теб те няма...

И тогава пак към теб -

викам, кряскам ред по ред!!!

И живея, и се възвисявам,

и падам, и се самоунищожавам!

И пак към теб се аз отправям.

До теб да легна в гроба общ,

до тебе искам да живея всеки ден,

до теб да лягам всяка нощ

и да се чувстваш сигурна до мен.

***

Да прости Господ за това,

че към теб не се обръщам вече,

но през тебе  минах, за да срещна друга.

Чу ли това съпруга?! - Времето не изтече!

И пак към теб ще се обръщам за съвет

как да продължавам аз напред.

Спряха чувства и емоции -

между нас любовта я няма,

но нека с други правим консумации

на чувства силни и големи...