Към теб
Вървя към теб,
обръщам се към теб,
а теб - теб те няма...
И тогава пак към теб -
викам, кряскам ред по ред!!!
И живея, и се възвисявам,
и падам, и се самоунищожавам!
И пак към теб се аз отправям.
До теб да легна в гроба общ,
до тебе искам да живея всеки ден,
до теб да лягам всяка нощ
и да се чувстваш сигурна до мен.
***
Да прости Господ за това,
че към теб не се обръщам вече,
но през тебе минах, за да срещна друга.
Чу ли това съпруга?! - Времето не изтече!
И пак към теб ще се обръщам за съвет
как да продължавам аз напред.
Спряха чувства и емоции -
между нас любовта я няма,
но нека с други правим консумации
на чувства силни и големи...
© Здравко Андонов All rights reserved.