19 февр. 2015 г., 22:45

Към теб, Апостоле...

812 0 2

Затворени в черупката на битието,
към теб, Апостоле, едва поглеждаме.
И само на годишни чествания,
пред паметника ти главата свеждаме!

 

Остави ни заветите си, Дяконе -
завети светли и непреходни.
"Народе???" Спиш ли? - робство вече нямаме -
сами във робството душите си обрекохме.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Никола! И аз имам предвид, че са малко хората, които отстояват народните си права. А и май само ние, българите, имаме поговорка "Преклонена глава сабя не я сече".
  • Скъпа, Таня, не всички са се затворили в черупките! Жалкото е, че когато се наложи народа да каже своята дума, много малко са смелчаците!И в тоя конгломерат-българи, турци, роми, руси, евреи и т. н. само българите свиваме гръб под палките на поредните политици!Нека да пишем, но и словата си да превърнем в дела! Поздрав!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...